Роман

Да съградиш град: да го създаваш от останките на градове, издигали се на едно и също място, един след друг, век след век; да го населяваш с призраците на живели в тях хора, с техните записвани или измисляни дела и думи, с предания и спомени. Да бродиш из - и над - улиците на Града, да усещаш мириси - някогашни и сегашни, да вкусваш-припомняш плодове, земи, цветове, звуци... Да отгатваш скритото, уж завинаги затрупано - от времето, но и нарочно от човеците.
Да съградиш Града: Града на Миналото, съхранявайки го за Бъдещето...
Начинанието е изключително: най-вече защото Марияна Фъркова, събирайки и боравейки с огромно количество факти, не е и помисляла да се ограничи с простото им излагане и интелигентно и съвременно осмисляне. Поставила си е - и постигнала! - надхвърляща цел: да долови и оживи свързващия, преливащо променящ се, но и съхранил се същностен Дух на Града.
Великолепна, майсторска находка е героят, водещ повествованието: шизофреникът-потомък, начетен, параноичен, прозиращ, обсебен от Града. Неговото съзнание, привидно неуверено и непоследователно, единствено се оказва подходящо да обхване и съзре-разбере епохи и подробности - "всичко, което е отминало само привидно".
Авторката не претендира за пълна изчерпателност и безпогрешност при представянето на историческите факти - това би било непосилно при този обем и качество на книгата: тя е белетристика, но отнасяща се към историята ерудирано, честно и обективно - доколкото това е въобще възможно по отношение на миналото, пък дори и недалечно.

Екатерина Йосифова