Тамплиери, рицарско благородство и неопетнена любов в „Господарят на Бембибре“

„Господарят на Бембибре“ от Енрике Хил и Караско е най-прочутият роман на испанския романтизъм. В центъра му е една трагична любовна история на фона на краха на легендарния Орден на тамплиерите.

В северозападната част на Испания в началото на XIV век последните представители на два велики рода се влюбват един в друг, въпреки желанията на бащата на младата дама и насред разразилата се война, която призовава на бойното поле нейния любим.

Доня Беатрис Осорио е единствената дъщеря и наследница на дон Алонсо Осорио, господаря на Арганса, и доня Бланка де Балбоа. Нейният любим дон Алваро Янес също е последният представител на своя род. Въпреки че двамата млади са се обрекли един на друг и сърцата им преливат от дълбока и чиста любов, бащата на Беатрис е обещал ръката й на графа на Лемус, могъщ благородник и протеже на инфанта дон Хуан, надявайки се, че този съюз ще му донесе много привилегии, богатство и власт. Дон Алонсо има и друга причина да е против взаимоотношенията на дъщеря си и на господаря на Бембибре – той осъзнава добре, че силата на Ордена на тамплиерите се разклаща все повече и че дори самият папа вече е настроен срещу тях, а дон Алваро е племенник на дон Родриго Янес, магистъра на тамплиерите, и се намира в добри отношения с ордена. В крайна сметка подозренията на господаря на Арганса се превръщат в реалност и се започват жестоки военни действия между тамплиерите и аристократите, които искат да заграбят техните богатства. Сред тях е и самият граф на Лемус.

Дон Алваро е принуден да се раздели с любимата си, за да участва в тези битки, но не осъзнава, че не само бойното поле, но и интригите на коварния граф и на инфанта дон Хуан ще го отделят може би завинаги от девойката, която е спечелила сърцето му.

Влюбените минават през много перипетии, изправят се срещу изкусно изтъкани лъжи и измами, срещу предразсъдъците и злословието на хората, както и срещу слабостта на собствените си близки. Но дали след цялото това нещастие двамата ще могат отново да се намерят един друг? Дали след като тъмните облаци на подлостта и измамата са държали в плен живота им толкова дълго време, ще дойде ден, в който слънчевата светлина ще ги разпръсне и ще събере двете невинни и безкористни души?

--------------------
Писателят Енрике Хил и Караско е една от най-значимите фигури на испанския романтизъм. Роден е на 15 юли 1815 г. Баща му е бил управител на имението на маркизата на Виляфранка. Енрике учи в Колежа на отците августинци, след това в Университета на Валядолид. През 1836 г. отива в Мадрид и започва да посещава сбирките на „Ел Парнасильо“. През 1839 г. здравето му се влошава и той се връща в Понферада, за да прекара известно време със семейството си. Там пише първия си роман. След завръщането си в Мадрид получава назначение в Националната библиотека и заедно с приятеля си Мигел де Сантос Алварес основава списанието „Ел Пенсамиенто“. През 1842 г. създава „Господарят на Бембибре“, най-значимия испански роман от епохата на романтизма. През 1844 г. отива в Берлин, за да заеме длъжността представител на Испания в Прусия. Умира на 22 февруари 1846 г. на трийсетгодишна възраст. Като ярък представител на испанския романтизъм.