Гласовете ви чувам

Книга от поредицата "Българска класика"

Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.

„Гласовете ви чувам“ е последният роман на Димитър Талев от тетралогията му за живота и революционните борби на българите в Македония през XIX и началото на XX век. В него авторът проследява живота на Борис - синът на Лазар и Ния Глаушеви след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

Едва ли е възможно да се посочи друг пример в по-новата история на съвременната наша и европейска литература, където в поредица романи, осъществени в такъв мащаб и с такава художествена сила, три поколения герои да живеят в обществено, нравствено, лично единодействие и единодушие. И всичко това - парадоксално, но факт, - осъществявано у нас, където по думите на Хаджийски бащата върти чекръка, а в съседната стая синът чете Шопенхауер, където мъже и жени сядат отделно в читалищния салон, а на сцената играят Метерлинк, където синът на един от родоначалниците на Възраждането е вече ницшеанец, където първата работа на учениците е да презрат учителите си. Но може би тъкмо поради това художественият опит и духовните преживявания на Димитър Талев, свързани с постройката на цяла романова серия върху основата на приемствеността на поколенията, има за нас и нашата култура непреходен смисъл.

Книгата е част от поредицата „Българска класика“. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

"Железният светилник" е първият роман от осъществената тетралогия. След него, през 1953 г., излиза третият, а не вторият роман от поредицата - "Илинден", навярно във връзка с честването на 50-годишнината от Илинденското въстание. През следващата 1954 г. излиза вторият роман - "Преспанските камбани", а през 1966 г. четвъртият - "Гласовете ви чувам".

Ранната смърт на Димитър Талев скоро след излизането на четвъртия том остави този замисъл осъществен докъм средата. Но крупното дело на Талев в националната литература може да се смята завършено. Още първите два романа, "Железният светилник" и "Преспанските камбани" - най-съвършените и завършени негови творби, откроиха с такава сила неговото присъствие в нашата литература, наложиха с такава художествена убедителност неговата проблематика и герои, че бяха достатъчни да му завоюват най-високо място в съвременната българска литература и култура. Освен това в излезлите четири романа се очертаха главните контури на целия замисъл.

Изданието е включено в списъците със задължителна и препоръчителна литература за 12 клас!


***

Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на "Димитровска награда" за 1959 г. и носител на орден "НРБ". Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам". Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в "Софийския университет", където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.

Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник "Родина" с разказа "В очакване", написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците "Работнически вестник","Работническо единство","Лъч" и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник "Македония", който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник "Зора", известен още като "вестника на интелигенцията". Първата книга на Димитър - "Сълзите на мама" включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от "Съюза на българските писатели". През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в "Софийския централен затвор", където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.

В началото на 40-те години писателят започва работа по романа "Железният светилник", който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - "Илинден" (1953 г.), "Преспанските камбани" (1954 г.) и "Гласовете ви чувам" (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват "Под игото" с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия "Самуил", която включва книгите "Щитове каменни" (1958 г.), "Пепеляшка и царският син" (1959 г.), "Погибел" (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на ХI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."
Димитър Талев