|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Философия, психология, етика, Психология и психоанализа
Елизабет Лукас ни кани на среща с тъгата. Да приседнем до нея, да я погледнем в очите, да я прегърнем и внимателно да чуем нейния шепот. "Аз съм цената за твоите (скъпо)ценности, аз съм отражение на твоето богатство, в мен е увековечена твоята любов", така говори тъгата.
Тишината и усамотението се явяват незаменими помощници за преодоляване на екзистенциални трудности, Човекът, вглъбен в себе си, достига до сърцевината на своята същност. След първия вик, след плача и риданието, в него постепенно става спокойно. Той все още не може да проумее случилото се, но тишината е търпелива, тя не притиска. Човек може да се осмели леко да се доближи до неразбираемото, може да протегне ръка или да се отдръпне. "Толкова много боли", оплаква се той в мъката си. "Дай ми болката си!", отговаря тишината, "Аз ще я погълна". Тъгата е много повече от чувство, тя е "знание" за загубата на нещо ценно. --------------------- Да, скърбящият е "знаещ" в много отношения. Но странно: това "знание" за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащо човешко същество. При преминаването през първата "арка" на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди осъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата. ... нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката. Из книгата Книги, подобни на "В тъгата любовта продължава да живее" |