![]() |
|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Художествена литература, Българска литература, Проза
В пристанището най-близкият кораб свети с всичките си светлини. Над него виси бяла самотна луна. Странно, по пълнолуние и човешката душа е по-самотна отвсякога. Пътува й се нанякъде.
Отвъд реалността протръбяват дълбоки сирени, сред потайна мъгла - сякаш гибелни кораби притворно молят да ги спасиш. Но ти си пуснала котва в съня, самата си кораб и молиш за малко спасение. По пътя навътре...понякога...като кораб в мъгла. Някои неща, които ми даде, времето си ги взе. Други остават. Благодаря за щедростта и разума, с които Вселената дава и...отнема. Във всичко има смисъл, който не всякога разбираме. Може би е достатъчно да знаем, че той е в онова, което ни прави по-силни, но и по-слаби. Книги, подобни на "В един след полунощ е светло" |