В долината на смъртта

С помощта на ключа ловецът отвори катина­рите на прангите му. Апачът беше вече свободен. Той се протегна насам-натам и се поразкърши. Очите му придобиха особен блясък и се вторачиха в Хуанито, а после... как бе възможно всичко да стане толкова бързо?!... Със светкавично движение той изтръгна ножа от колана на Адлерхорст, хвърли се върху Хуанито, събори го на земята, с лявата си ръка го сграбчи за косата и с единия си крак стъпи върху гърдите му. Последваха три бързи, отривисти движения с ножа, рязко дръпване на косата и ужасяващият рев на Хуанито. Апачът мигновено се изправи, нададе силен, победоносен боен вик и с лявата ръка размаха изтръгнатия скалп... Хуанито беше жив скалпиран!