Енергоконсумацията расте в глобален мащаб, особено подчертано в Китай и Индия, където засиленото търсене в техните бързо развиващи се огромни индустриални сектори доведоха в най-голяма степен до трайно, над 50% -но, покачване на цената на суровия петрол през последните години.

Казаното се отнася не само за конвенционалните енергопроизводства, но и още повече – за тези от възобновяеми енергийни източници. Не на последно място – много важна роля в развитието на световната енергетика има и петролната криза, разразила се през втората половина на 2005 година. При подобна криза в САЩ преди 30 години, един галон бензин на дребно струваше под 1 долар. Сегашната криза доведе цените за галон до над 3 долара. Въпреки акумулираната инфлация през годините, очевидно е, че цените на петролните продукти растат, не само поради силния дефицит на фосилни горива, но и поради тенденцията за увеличаване на печалбите в петролния бизнес, което е резултат и на глобализацията в отрасъла и на нарасналия риск от въоръжени конфликти и тероризъм.

Посочените тенденции се развиват паралелно с ускоряващото се замърсяване на околната среда. Затова, неслучайно ръстът на екологичната ветроенергетика в световен мащаб е най-голям, в сравнение с другите енергийни направления през последните години.

Пред бъдещото развитие на енергийния сектор в Евросъюза стоят две големи предизвикателства:

• едното е нарастващият дефицит на енергоресурси и

• второто е проблемът с увеличаването на отделяните парникови газове, въпреки всеобщата световна загриженост и поетите ангажименти по Протокола от Киото.

Възобновяемите енергийни източници са ефективно решение и на двете предизивикателства. България е вече част от евроенергийната система и всички евроенергийни проблеми са вече много по-близо до нас.

С приемането на страната ни за равноправен член на Европейския съюз, по силата на договорите, които ще бъдат подписани, след първи юли 2007 г. пазарът ще се освободи за всички потребители на електроенергия. А при растящата консумацията на eлектроенергия в Европа, задълбочаващия се дефицит на фосилни енергоресурси, и принудата за ограничение на парниковите газове, неминуемо ще се покачва цената на екоенергията, включително и на тази, добивана от ветропарковете. В сравнение с другите видове възобновяеми източници, ветроенергийните инвестиции имат най-бърза възвращаемост. А увеличаването на енерготехническата ефективност на ветроинсталациите, на което е посветана по-голямата част от тази книга, още повече ще увеличи рентабилността на електропроизводството от безплатната енергия на вятъра.

Инвестициите във ветроенергетиката, сега и в бъдеще, ще носят по-високи печалби, отколкото в близкото минало. Причината е, че продажните цени на електричеството непрекъснато нарастват и то като необратима тенденция, а капиталовите разходи за ветроенергийни съоръжения се задържат на старите си нива. Дотолкова, доколкото вятърните електроцентрали и паркове работят автоматично, и се управляват дистанционно от диспечерски център, то те нямат никакъв постоянно присъстващ персонал, което снижава до минимум експлоатационните им разходи.

Световните тенденции в развитието на енергетиката, с използването на възобновяемите енергийните ресурси, сочат все по-голяма роля и тежест на знанията, в сравнение с чисто физическите енергийни активи. Това е свързано, както с навлизането на все по-сложни технологии в сектора, така и с процесите на приватизация, либерализация и глобализация на енергийните активи, пазари и бизнес. Надявям, се с тази първа у нас книга за ветропаркове, да се даде старт за по-интензивен обмен на знания и технологични иновации в областта на ветроенергетиката, както и информация от по-общ енергиен характер.

У нас има добри условия за ефективна експлоатация на ветроенергийни централи. Налични са достатъчно и стабилни законови предпоставки за развитие на българската вятърната енергетика, които са хармонизирани с европeйските. Това гарантира сигурност и перспектива на ветроенергийните инвестиции. В глобален мащаб ветроенергетиката е най-бързо развиващото се направление на енергетиката през последните десетина години. А за безспорните екопредимства на вятърните паркове няма нужда от аргументи.

Проектирането на конвенционални горивни електроцентрали се прави за предварително определен първичен енергоизточник с постоянен характер. Това в голяма степен лимитира, както технологията за трансформация на първичната енергия в електрическа, така и съответните за нея енерготехнически съоръжения.

При ветропарковете първичният енергоизточник (вятърът) е променлив във времето, както по скорост, така и по посока. Затова проектирането на вятърните електроцентрали винаги се разделя на два последователни етапа. Първият е ветроенергийният одит, а вторият е проектирането на ветропарковете.

Двата етапа са еднакво важни. Първият е определящ за избора на технологията за трансформация на вятърната енергия в електрическа, което има решаващо значение за оптималния избор на конкурентни помежду си вятърни електрогарегати и тяхното оптимално разпложение на терена, което е задачата на втория етеп.

В тази книга разглеждаме вятърните паркове като системи, съставени от стандартно произвеждани ветроелектроагрегати. Затова проектирането на вятърните паркове е фокусирано върху енерготехническата оценка на произвежданите ветротурбини, основана на анализа на техните характеристики. Хоризонтално-осеви турбини се произвеждат с различни мощности, а във всеки мощностен клас има десетки типове стандартни турбини, които са съвсем различни по-вид. Те следва да бъдат оптимално избирани за всяко конкретно място, независимо, че ветроусловията на различните места могат да са много разнообразни. Когато тук говорим за “места”, имаме предвид конкретно точката на фундирне на всяка една турбина във ветропарка.