Върхове и хора

Дълго летях... Bceкu скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше жи­вата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове къса­ха от мен децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу Iбялата повърхност на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени... Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх... Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина...

Оставах гол, сам и далечен.