„Все по-близо всеки ден” е първата белетристично-документална книга на д-р Ървин Д. Ялом. В нея известният американски психиатър вдига завесата на психоаналитичните тайни и представя свой уникален експеримент. За да разреши заплетения случай с творческия блокаж на пациентката си Джини Елкин – интелигентна млада писателка, изгубена в разрушителната си самоирония и в агонията на проблематична любовна връзка, – той ѝ предлага споразумение: вместо заплащане по време на двугодишния курс на терапията двамата да описват собствените си впечатления от психоаналитичните сесии, споделяйки и съкровените си, неизговорени мисли и фантазии; през определени интервали да разменят и да четат записките си, а след края на лечението да ги публикуват – като история (терапия), разказана „на четири ръце”, но от различна перспектива.

Как завършва този смел експеримент? Успява ли Джини да стане призната писателка? Ще издържи ли тънкият лед на интимността, създадена между терапевт и пациент?...

Макар че в основата на терапевтичния експеримент стои строга научна методология, книгата не дава готови отговори и предписания. Тя маркира динамиката на сложен психичен процес, в който всеки читател би могъл да огледа емоциите си и да намери път към собственото си себесъзнаване.

Д-р Ялом беше специален. По време на това първо интервю душата ми се влюби безумно. Можех да говоря директно; можех да плача, можех да моля за помощ и да не се срамувам от това... С влизането в кабинета му сякаш се сдобих с разрешително да бъда себе си.

Из записките на Джини

И така, Джини ми помогна, като ми позволи да помогна на нея... По още един, дори по-убедителен начин се доказваше, че терапията беше за мен. Аз станах Джини и започнах да лекувам себе си. Тя беше писателят, който самият аз винаги съм искал да бъда.
Из записките на д-р Ялом

---------------

Ървин Ялом е роден на 13 юни 1931 г. във Вашингтон и е изтъкнат професор по психиатрия, спряган за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Като автор той е известен с няколко художествени романа, както и с множество професионални научни книги в областта на психотерапията и клиничната психиатрия. Завършва Бостънския медицински университет през 1856 г. Академичната си кариера стартира в Станфордския университет през 1963 г., а скоро след това започва да преподава групова психотерапия и разработва свой собствен метод в „Екзистенциална психотерапия“ (1980), чийто модел и до сега се преподава в курсовете по психиатрия в САЩ. През 2000 г. е награден с „Оскар Пфистер“ за важен принос в религията и психиатрията.