Войната на олигарсите

Събитията в Украйна са предсказани 7 години по-рано от Александър Бушков

Изпирането на пари, съвести и биографии – това е целта на олигарсите, а каузата, в която вярват – да грабят държавата

----------
Актуалното:

Събитията, които през последните месеци се разиграха в Украйна, са набелязани и предизвестени от Александър Бушков в романа „Войната на олигарсите” (изд. „Персей”), публикуван преди седем години в Русия (2007 г., а сега излизащ на български в превод на Ива Николова). Главен герой е Кирил Мазур – ветеран от руските военноморски спецчасти, популярен и от други книги на автора. Сега той е нает от виден руски олигарх да защитава интересите му в Украйна.

Изпирането на пари, съвести и биографии е свързано с желанието на новобогаташите да бъдат част от цивилизована Европа – но само в битността им на бизнесмени и индустриалци, не и в ролята им на узурпатори и крадци на държавни ресурси. Това е основният проблем, който поставя книгата.

Разделението на Украйна е плод на задкулисната битка на олигархията, враснала се във всяка една от бившите съветски републики. Развръзката тепърва предстои.

Някои от героите, ограбили държавните богатства, фигурират в романа с истинските им имена, а читателят ще разпознае сред тях и такива, ограбили българските ресурси (напр. индийския предприемач Митал).

Защото олигархията няма родина, няма цвят и има само една кауза – да граби. Там, където я допускат.

--------
Авторът:

Макар и да предпочита да живее в уединение в Сибир и да пише там книгите си, Александър Бушков неведнъж е участвал в акции на руския спецназ и е посветен в тайните на руската олигархия. Днес той е сред най-популярните руски писатели, продал е над 50 млн. екземпляра от книгите си и е определян като руският еквивалент на автори като Том Кланси, Робърт Лъдлъм и Лий Чайлд. Той обаче смята за свой учител в литературата българския писател Богомил Райнов.

---------
Диалог от романа:

– Русия се изсра в душата ми по най-отвратителния начин. Изсра се от сърце и душа лично върху мен и върху цяла Украйна. И продължава да сере. А пък на мен, разбираш ли, кой знае защо това не ми харесва. Не знам дали ще ми повярваш, но се обидих.
– За газа ли намекваш?
– Какво общо има газът! Не се прави на глупак, чуваш ли! Газът е само част от проблема... И на мен изобщо не ми пука дали това са руски „реваншисти”, или не. Най-важното е, че с тях имаме общ път. Засега. Просто целите ни много съвпадат, разбираш ли...
– Искаш да си върнеш, като насереш Русия, така ли?
– Ама че си глупав. Аз не съм отмъстителен. Както се казва, на мен ми е обидно за държавата. Обидно ми е за Украйна. Искам да престанат да гледат на нея като на колония, като на дивите покрайнини на Полша или на Русия, като на суровинен придатък на когото и да било, пък дори това да са Щатите или Европейския съюз...