Византия заема едно несигурно място в еврoпейската история. Макар и често разглеждана погрешно като изчезнал наследник на класическия свят, Византия е част от основното направление в историята на Европа и Средиземноморието. Нейното влияние все още се усеща на Балканите, в Източна Европа и Близкия изток. Тази книга въвежда читателите в сложната история, етничността и идентичността на Византийската империя.

Византийският свят е бил разположен там, където ранният ислям и християнството са си дали среща - византийците са били тясно свързани с мюсюлманите, а и живеели в съседство с тях, като се започне от арабите през VII век и се стигне до османските турци през XV век. По време на нейната дълга история границите и обликът на Византийската империя претърпели многобройни драматични промени, така че плуралистичният свят на късна Византия се различавал съществено от този на Източната Римска империя, когато през IV век бил създаден Константинопол. През това време светът около Византия също се променил драстично, но въпреки това византийската идентичност останала различна. Напрежението между промените и приемствеността във византийското общество е една от главните теми, разгледани в тази книга.

Ейврил Камерън

Авторката е професор по късна античност и византийска история в Оксфорд и директор на колежа Кибъл, като наскоро бе наградена с Ордена на британската империя. Нейните публикации включват Променящите се култури в ранна Византия (1996) и Евсевий, Животът на Констанин (1999) . Тя също така участва в издаването на томове XII, XIII и XIV от Кеймбриджка антична история.

Книгата на Ейврил Камерън "Византийците" е едно навременно отклонение от повечето предишни опити да се опише и характеризира византийската цивилизация. Авторката се съсредоточава върху живота на хората във Византийската империя, възгледите им за тях самите и културата им, и как са се променили те във времето. Резултатът е една удивително ясна представа за това кои и какви са били византийците, а книгата ще допринесе значително Византия да възвърне полагащото й се място в центъра на европейската историческа традиция.
Тимъти Грегъри, Държавен университет Охайо