Джордж Фридман е основател и директор на „Стратфор” - един от водещите американски институти за геополитически анализи. У нас е познат с двата си бестселъра „Следващите 100 години” и „Следващите 10 години”. И в тази книга той демонстрира брилянтния си стил – остър, полемичен и сладкодумен.

На три пъти през ХХ век Европа прекроява вътрешните си граници – 1914 г., 1945 г. и 1991 г. В началото на века тя е на върха на блясъка си. Няколко десетилетия по-късно нейните империи са складирани в музея на мадам Тюсо, а 100 000 000 мъже и жени умират в двете световни войни, в руската революция и ред регионални сблъсъци. Следва Студената война – това е апогеят на Кремъл. След краха на СССР е основан модерният Европейски съюз – той не е единна държава, не е федерация, но обещава мир и благоденствие. Казват, че той е сложна архитектурна конструкция, която е красива като средновековна катедрала, но е трудна за изграждане и скъпа за поддържане.

Да си икономически богат, но слаб във военно отношение, е опасна комбинация – това е първата взривоопасна точка. Според автора днес съществуват 4 Евросъюза – германските държави /Германия и Австрия/, Северна Европа, Средиземноморският регион и страните от Източна Европа. Неразрешените от векове национални и религиозни конфликти са друг аспект на проблема. Най-горещата зона в момента е Украйна. Тя избухва през 2014 г. – точно 100 години след началото на Първата световна война. Какво означава тази странна симетрия? Какво ни нашепва историята? Или е случайност без значение?