Вечната и святата

Пасторал

Докато шуми над нас шатъра на зеления дъб
и като ясно море се вълнува младата трева,
докато слънцето догори върху планинския ръб
и кукувицата отчете - нашия живот, невям...

Доде трае този ден, който не ще се върне за нас,
притвори очи за миг и изслушай - като на шега -
старинния пасторал, нежен като песента на саз,
изпят преди много векове - като че от мен сега.