Фред Варгас (малкото име идва от Фредерик, а фамилията – от името на героинята на Ава Гарднер от филма “Босоногата графиня”) е археолог медиевист в работно време и авторка на криминални романи в свободните си минути. Ако блестящите й постижения като археолог са известни само сред колегите й, то романите й (единайсет за петнайсет години) са познати и любими на милиони читатели – ненапразно по света я наричат френската кралица на криминалния роман, – а наградите направо валят: наградата на Фестивала в Коняк за “Игрите на любовта и смъртта” (1986), наградата “Мистерия” на критиката за “Изправете се, мъртъвци” (1995), голямата награда за черен роман на Фестивала в Коняк за “Човекът наопаки” (1999), 48-та награда на книжарите за “Бягай и не бързай да се връщаш” (2001) – издаден в България от ИК “Колибри”.

Париж, наши дни. Комисарят Адамсберг успешно е приключил аферата с изрисуваните по парижките врати четворки (“Бягай и не бързай да се връщаш”). И ето, че се появява нов, още по-заплетен случай.
Неизвестно лице извършва убийства в продължение на 50 години. Жертвите не си приличат по нищо – те са мъже и жени, стари и млади, с най-разнообразни професии и с различно местожителство. Затова и никой в парижката полиция не ги свързва помежду им.
Освен странния комисар Адамсберг с неговите необичайни методи за водене на разследване. За разлика от колегите си той установява, че оръдието на престъплението е едно и също, а обвинените в убийствата до един са били мъртвопияни и поразени от необяснима амнезия. Самият Адамсберг след тежък запой се е озовал прекалено близко до поредното местопрестъпление, този път в Квебек, в Канада, и не си спомня какво се е случило.
Колкото до заподозрения от него съдия, той е починал преди шестнайсет години.
И все пак комисарят ще разкрие истината, а българският читател за втори път ще оцени големия талант на авторката, изобретателния й ум и тънкия й хумор.