Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората.
Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност.

Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание Collier’s Weekly, те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.
Йозеф Тидеман, погребан жив по време на войната, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак, когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Скритият апел на Ремарк е в желанието да освободи сънародниците си, но не само тях, от изтласкването на кошмара и да превърне ужаса в едно ново съзнание. „Никога повече“ е неговият девиз.

„Ремарк умее да разказва. И не само това. Той има дарбата да композира сцени, да довежда диалозите до край, да оформя епизодите така, че да имат поанта и да отговарят както на общото звучене, така и на стила на детайлите. Освен това Ремарк разполага с неопровержимата сила на собствения опит, той знае как се чувстваш, когато около теб зейват бездните на ада.“
Йоахим Кайзер

„Какъв късмет за германския народ, че в най-страшните си времена, когато светът е виждал в него световния враг, е разполагал с такива литератори като Ерих Мария Ремарк, който, макар и в изгнание, е бил приятел на целия свят.“
Херман Кестен