Книгата „Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX–XXI в.“ от Румен Иванов е поредното актуално и оригинално заглавие на изследванията в ново време, което продължава темата за българското етническо присъствие и неговите следи днес в най-южните предели на българската етническа територия в някогашната Османската империя, признати като такава с преобладаващо българско население и от Посланическата конференция в Цариград през 1876 г. и от фермана за учредяването на Българската екзархия през 1872 г., останали по силата Берлинския договор от 1878 г. извън границите на съвременната българска държава.

Авторът се позовава на основните източници за географията и историята на Тракия през елинистичния и римския периоди. Спира се и на сведенията за ранните прониквания в Тракия на славянските племена и особено на прабългарите преди възникването на Дунавска България, които са оставили трайни следи в традиционната култура на българите в разглежданите райони. Разясняването на демографията и статистиката, която трябва да даде представа за народностния характер на Тракия до Балканските войни (1912-1913 г.) е най-проблемната задача, за решаването на която Румен Иванов се позовава не само на познатата ни литература, но борави и с много изворови източници.

В книгата е осветлен и един твърде малко засяган въпрос в българската историография, свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и Балканските войни, включително и до нашето съвремие.