Трудът Българска лексикология и лексикография е резултат от трайния интерес на В. Радева към семантиката на думата като основна езикова единица. Той се опира на четените лекции и магистърски курсове в Лайпциг, Западен Берлин и Саарбрюкен, но съдържа по-богата информация, която дава възможност за създаване на интерес за по-нататъшни занимания с проблематиката на лексикологията. Изграден върху теоретичните основи и постижения на съвременната лексикология, трудът разкрива характера на думата като номинационна единица, която чрез речевата си реализация осъществява комуникативната функция на езика. Представянето на словообразуването е съобразено с ролята на производната дума при структуриране на лексикалната система и с изясняване на отношението между словообразувателното и лексикалното значение. Семантичните връзки в лексикалната система са разгледани в тяхното развитие и изменение, за да се разкрие динамичният характер на лексиката. Създаването на нови лексикални единици, отпадането на остарели думи и значения, както и заемането на чуждоезикова лексика се изясняват като адаптиране на речниковия състав към комуникативните потребности на носителите на езика. Включеният раздел „Лексикография“ съдържа сведения, които показват тясната връзка на лексикологията с лексикографската теория и практика.

Предназначен предимно за студенти филолози, трудът ще бъде полезен за всеки, който се стреми към опознаване и правилно използване на българското словно богатство.

Василка Радева е родена в Русе. Възпитаничка е на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва специалността Българска филология и до пенсионирането си е преподавателка във Факултета по славянски филологии. През 1974 г. ù е присъдено научното звание доктор, а през 1994 г. – доктор на филологическите науки. Израз на научните ù интереси и занимания са както четените лекции по фонетика, лексикология, диалектология, ареална лингвистика, лексикална семантика, сравнително славянско словообразуване, така и публикуваните 12 книги и монографии и над 200 научни статии.