2020-та година постави света, региона и страната ни пред безпрецедентни предизвикателства, свързани с Ковид-19. Тези предизвикателства, макар на първо четене в началото на годината да се считаше, че ще доведат до пренареждане на шахматната дъска на световната сцена, в крайна сметка се оказа, че не повлияха до такава степен на геополитическата динамика, която, както вярно бе прогнозирано в миналогодишния анализ на ЕАЦС „България и светът 2019 г.“, запази геометрията си на съревнование между три основни сили в лицето на САЩ, Русия и Китай. Кризата остана предимно икономическа, но и с тревожни последици здравна и човешка.

Тазгодишната публикация отново следва логиката на анализ от общото към частното, а именно преминава през глобалното и регионалното, за да достигне до националното ниво. Основно събитие, маркиращо прелом в глобален план, бяха президентските избори в САЩ. Изборът на Джо Байдън за 46-тия президент на САЩ маркира завръщане на основния геополитически полюс към защита на демократичността и западните ценности. Това на свой ред води до редица последици за отношенията с Китай и Русия, както и за позиционирането на Централна и Източна Европа във външнополитическия дневен ред на трансатлантическия партньор.

Макар изпълнена с редица предизвикателства, 2020-та видя напредък по един от ключовите „възли“ в регионалната плетеница на Западните Балкани. Подписването на Вашингтонския договор може да се счита за напредък по пътя към разрешаване на този сложен конфликт между Прищина и Белград, който не бива да се превръща в замразен конфликт в задния двор на ЕС.

Ако Ковид-19 през 2020-та година не успя да разклати стратегическата стабилност, потенциал за това в средносрочен план има надпреварата във въоръжаване с хиперзвукови оръжия. За да бъде предотвратена тази дестабилизация, следва да се признае това вече съществуващо съревнование и да се въведе ограничителен режим.