България изживява своето време на най-голямо изпитание – войната със себе си. Кризата на ценностите и липсата на устои водят до загубата на национални посока и цели. Усещането за общност е пред изпитание, разделителните линии са твърде много, а един от малкото обединителни стълбове е общото усещане за бедност – първо материална, но вече и духовна. Преломното време се нуждае от колкото се може повече пътеводни светлини, които да показват, че път напред има. В тази книга няма да откриете апокалиптични заклинания за изчезването на българския народ и държавата му. До края ѝ ще намерите надежда. Това е книга за силната държава в модерно време. Тази, която заема своето достойно място в международните отношения в рамките на настъпващия нов световен ред.

Величието е резултат от приемането на цялото тегло на миналото и извършването на скок, въпреки товара. Съзидателността, а не подражанието, е единственият възможен път към запазване и надмогване на себе си. Успехът никога не идва безболезнено, той е повик на нужда и тласък към действие. Kрасив взрив на дълга подготовка и осъзнато страдание. Българското трудно настояще не е край, а начало. Стига да бъде пожелано.