България във външната политика на Австро-Унгария 1898-1912 г.

В настоящия дисертационен труд си поставяме за цел да изследваме мястото на България в балканската политика на Австро-Унгария от края на Източната криза до избухването на Първата балканска война 1898 —1912 г. Периодът е значим и динамичен, като предлага широки възможности за научно-изследователска работа. Същевременно интересът ни към тази проблематика се мотивира от различни причини.
Първата, но не най-важна причина, има историографски характер. Досега българската историопис акцентира върху Австро-Унгарската балканска политика, включително и спрямо България, след Берлинския конгрес до въстанията от 1902 -1903 г. и по време на Първата световна война. Така за значителния и изпъстрен със съдбоносни исторически събития период от 1903 до 1914 г. липсват пряко насочени исторически трудове с изключение на някои отделни публикации по частни въпроси.