Генетична генеалогия и популационна генетика на Българите

Въпросът как се е създала първата цивилизация на стария континент занимава учените още от Средновековието. Западноевропейските философи и историци на 17-ти и 18-ти век приемат, че римската култура е рожба на елинската, а тя пък идела от Близкия Изток и Египет. И това се повтаря като мантра вече близо 200 години. И се превръща в догма, която се следва и до днес.

Съвременното общество обаче има нужда от по-мащабен и прецизен отговор за своите корени и произход. Мощните инструменти на днешната наука позволиха на изследователите в много области – най-вече на археолозите, да преосмислят огромното количество артефакти от Балканския полуостров, Мала Азия и Близкия Изток, за да стигнат до убеждението, че европейската култура поставя началото си още през неолита. Използването на керамика например датира 4500 години присъствие на палеобалканска култура в Европа, преди появата на елини на Балканите, където вече са съществували първото обработено злато в света, първата писменост, както и развито скотовъдство и земеделие.

Множеството факти, излезли днес на бял свят, разбиват насадените заблуди за това кои са хората, изградили първата цивилизация. Днешната наука разполага с много методи за датировка на предмети и кости.

Авторът проследява миграциите на населението чрез методите на генетичната генеалогия, които се свеждат до извършване на поредица от различни генетични тестове, проследяващи основно преките линии на даден индивид или род.

Изхождайки от индивидуалното, няма как да се пренебрегне общото – кой е този народ, основоположил европейската култура, който много хора наричат траки – тИраки? Тук се намесват техниките за изследване на характерните гени на една популация като цяло – обект на популационната генетика.

Упоритата работа на екипа от учени, работещи през последните осем години по Българския генетичен проект, даде възможност да се установи, че Балканският полуостров се обитава от хомогенно автохтонно население от хиляди години.

Какъв е произходът на българите? Опирайки се предимно на резултатите от проведените генетични тестове, авторът представя категорично становище по спорния и политически неудобен за големите държави въпрос.

Описани са методите за изготвяне на класически родословни дървета, проследяването на дадени характерни физически белези, техниките за набиране на информация от хора и регистри, специфичните особености на българите и балканското население. Отделено е внимание на българското летоброене, важните исторически и геологични събития, предизвикали миграции на населението, както и сведения за българската писменост.

Представени са характерните за българите резултати от генетични тестове и са съпоставени с тези на други популации. Резултатите от изследванията на Сена Карачанак са сравнени с тези на Българския генетичен проект. Разработени са родословни схеми на хаплогрупите при българите, представени са миграционни карти, изготвени са диаграми на разпределение на Y-хромозомните и митохондриалните хаплогрупи и са интерпретирани резултатите. Изводите за подкрепени с безспорни исторически факти, топонимия, езикови особености, писмени текстове, придружени с карти, артефакти и др.

За първи път са описани физическите особености на всяка Y-хромозомна хаплогрупа от антропологична гледна точка. Въведени са т. нар. "Принципи на Делев", свързващи безспорните антропологични характеристики на даден индивид с неговата хаплогрупа. Дадени са примери с генетичните резултатите на видни български родове и е проследен техният произход. Настоящата книга би заинтригувала всеки европеец и американец, както и всеки с произход от Близкия Изток, Мала Азия и Северна Африка, заради натрупаните безспорни доказателства, че балканското население се явява стволът на европейското родословно дърво. Така авторът поставя ново начало на тезата на Г. С. Раковски, Ганчо Ценов и археолога проф. Петър Детев, че българите са местен балкански народ, носител на най-старата европейска култура. Тя е възникнала тук и оттук се е разпространила в Европа!
---------------

Евгени Делев роден на 18 юни през 1970 година в гр. София. Завършва средното си образование в 7-мо ЕСПО, гр. София с разширено изучаване на френски език. През 1990-91 г. учи физика в Югозападния университет в Благоевград, а през 1991-92 г. и в Университета във Валансиен и Ено-Камбрезия – Франция. През 1996 г. се дипломира във Физически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност „Физика на полупроводниците и микровълновите прибори“. През 1998 година следва аспирантура по физика в университета в Орсе в Париж и остава постоянно във Франция.

От ранна юношеска възраст Делев се интересува от класическа генеалогия. През 2006 г. по собствена инициатива, става доброволен сътрудник на американската лаборатория Фемили Три ДНА, като управител на Българския Генетичен Проект . През последните 10 години автора публикува редица статии в българската, английската и американската преса, свързани с изследването на отделни родове, както и представянето на резултатите от генетичните изследвания на българите. Голяма част от неговите статии, радио и телевизионни интервюта по Нова телевизия, БТВ и СКАТ, могат да бъдат намерени в интернет. Делев работи в тясно сътрудничество с Българското Дружество по Генеалогия и Хералдика в София, Българос-Американското Генеалогично Дружество в Чикаго, САЩ, както и с неформалната организация от последователи на трудовете на Ганчо Ценов.

През 2016 година г-н Делев издава първата си книга „Въведение в генетичната генеалогия“.