Тази атрактивна книжка, обясняваща “японската душа”, получи забележително добър прием и отклик още при първата си поява през 1905 г. Днес търсенето й е по-голямо от всякога въпреки “европеизацията” на Япония.

Вероятно главната причина за този нестихващ интерес е, че книгата давашe, а и продължава да дава отговор на един въпрос, интригуващ не само нас на Запад, но и самите японци - защо определени идеи и обичаи са толкова широко разпространени в Япония.

Бушидо е било определяно по различни начини, но като че ли най-често срещаната дефиниция гласи, че то е неписаният кодекс на честта, обуславящ живота и поведението на японската аристокрация, която в редица отношения се явява еквивалент на европейското рицарство.

Рицарите и благородниците на средновековна Япония са били самураи, т. е. “служители” на крупните феодали даймьо. В този смисъл Бушидо е бил моралният кодекс на самураите, или воинската аристокрация, възникнала като съсловие през ХІІ в. по време на войните между клановете Тайра и Минамото и достигнала пищен разцвет през периода Токугава.

В лоялността си към своите сюзерени самураите, възпитани в духа на воинските добродетели, са били безразлични към смъртта и болката. Имали са привилегията да носят по два меча, явяващи се на свой ред “душата на самурая” съгласно формулировката на Нитобе.

Книгата ни представя японската душевност по един прост, но много искрен и достъпен начин. Авторът илюстрира тезите си с паралелни примери от европейската история и литература. И накрая, но не на последно място, ще добавим и това: той вярва в закона, що е написан в човешките сърца.