"Булгарите" е дългогодишно изследване на автора за булгарите, тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции. По време на своите пътувания из Изтока Слави Дончев донася много артефакти, които изследва в продължение на десетилетия.

Пред вас е книгата за булгарите - с данни за тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции. Ще посетим Азия и Европа, но ще надникнем и в Америка, континенти, свързани преди около 12 000 години през Берингия, със съвременна Якутия, известна като зона на Сибирско-Американската палеоарктическа култура. Това е земята, от която берингците-монголоиди емигрирали вероятно поради промени в климата и на изток, и на запад, разпространявайки една и съща материална и духовна култура и в Америка, и в Южен Сибир, и в Централна Азия към бреговете на Жълтата река.

Уважаеми Читателю,

Признавам, че и сега не мога да определя обема на дисагите към конските седла на прадедите ни, след като те са успели да пренесат в тях:

Част от културното наследство на Берингия, достигнало в Америка, в Сибир, Централна Азия и Европа, разпространявайки един и същ символ за дълголетие, рисунъчно писмо и прадревно летоброене;
Характерни прояви на мобилната култура на булгарите и на съседите им животновъди-коневъди: рисунъчно писмо и втори символ за дълголетие, който се разпространил в цяла Евразия, първите струнни лъкови инструменти;
Резултата от контактите им с Китай и неговото йероглифно писмо, използвано в Европа в процеса на създаването на старобългарската азбука;
Резултат от контактите им с Тибет и с неговите свещени образи на конници, стигнали до скалата в Мадара и до крепостната стена в Преслав;
Резултатите от присъствието сред тях на монаси будисти, донесли „новата им вяра”, образ на Буда и името му, имената на индуистки божества, санскритски език и писмо, образи на слон, лъв, еднорог, птицата Гаруда;
Ползата от пребиваването им в днешен Афганистан, отново в будистка среда с будистки струнни лютни, на които те свирели със своите лъкове (вж. т. 2);
Полза от пребиваването им в Армения за представителната архитектура в Плиска и Преслав, ІХ – Х в.;
Придобивки от пребиваването им в Предкавказието през V – VІ в., където им превели на „хунски език” Евангелието през 520 г., достигнало до св. Кирил през 862 г. в гр. Херсон;

Особения бацил, съпътствал ги по целия им път, известен в науката като „Бацилус булгарикус” – магията на качествата в известното на света българско кисело мляко.
Важното е, че след хилядите километри и векове изключително тежък път прадедите ни успели да донесат и подарят всичко това на Европа, включително и на Балканския полуостров. Благодарност и слава на прадедите!

Арх. Слави Дончев