С дебютния си роман в духа на „Човек на име Уве“ Шелби ван Пелт ни позволява да станем свидетели на едно повече от необикновено приятелство и да се потопим в една история, изпълнена с топлота, скръб, надежда и щедра порция човечност.

След смъртта на съпруга си Тоува Съливан се хваща на работа в общинския аквариум на крайбрежното градче Сауъл Бей. Тя обича нощните смени, чистейки подове, привеждайки в ред дома на морските създания, с които се отнася като с приятели. Пък и трудът винаги я е разсейвал от Голямата тъга – преди повече от тридесет години синът ѝ Ерик, тогава едва на осемнадесет, е изчезнал мистериозно с лодка в морето.

Тоува е приветлива с всички аквариумни обитатели, но никой от тях не е по-специален от гигантския тихоокеански октопод на име Марсел. Той знае и умее далеч повече, отколкото някой може да подозира, обаче при никакви обстоятелства не би си и помръднал пипалото в помощ на човеците похитители. Само че невероятното му приятелство с милата възрастна дама, която чисти нощем, променя всичко...

Благодарение на изключителната си наблюдателност и прозорливост Марсел разгадава какво се е случило в нощта на изчезването на Ерик. И че явно има връзка с наскоро пристигналия в градчето Камерън, един млад мъж в търсене на отговори на собствените си големи въпроси. Ще успее ли октоподът да разкрие пред Тоува истината, преди да е станало твърде късно?

Очарователна, озарена с хумор и душа, „Брилянтни създания“ нежно ни напомня как един нов поглед към миналото може да отключи бъдеще, което сме смятали за недостижимо.