Пиесата “Бокерер” е публикувана през 1948 г. и е поставяна и до днес многократно в Австрия и Германия.

През 1981 г. по нея е заснет един от най-добрите австрийски филми под режисурата на Франц Антел. С него страната участва на ХІІ Московски международен филмов фестивал, на който изпълнителят на главната роля Карл Меркац печели наградата за най-добър актьор.

Месарят Карл Бокерер не се интересува от политика, но установява, че неговият спокоен свят е разклатен, защото нарастващият националсоциализъм във Виена в края на трийсетте години вече е посял отрова в семейството му. Синът му е станал член на SA, а жена му е пламенна поклонничка на Хитлер. Когато неговият еврейски приятел, адвокатът д-р Розенблат, поради нарастващия терор емигрира в Америка, Бокерер разбира, че положението е сериозно и започва да действа по своя начин, за да се отбранява – със смес от наивност, хумор и селска хитрост. Той не воюва с оръжие в ръка, но неговите отрити антифашистки изказвания са подобни на бомби. В специалните служби смятат Бокерер за глупак и така въпреки донесенията и оплакванията от него той винаги успява да се измъкне. След смъртта на сина им на фронта госпожа Бокерер загубва своята вяра в режима. Когато най-накрая войната свършва, победителите достигат Виена. Сред американските окупационни войски е и емигриралият приятел Розенблат. Както преди години той се появява в обичайното време да играят карти. Като че ли поне външно Бокерер е запазил своя стар свят…