Книгата представлява сборник от хумористични научно-фантастични новели и разкази с обща тематика – контакт от първи род с инопланетна цивилизация, ала визирано през призмата на Техния мироглед, като за целта – желаейки да разсмея все по-прогресивно натъжаващия се читател – поставям извънземните в деликатни ситуации и подробно проследявам пътя, по който Те се стараят да излязат от тях. Основната идея, която се опитвам да лансирам, и главната теза, която се старая да защитя, е посветена на нашумялата напоследък хипотеза за палеоконтакт – сиреч среща в древността. Тя би могла да се охарактеризира със следните няколко изречения:

При цялото си уважение към мистър Дарвин и неговата Еволюция на видовете аз съм склонен да смятам, че науката, въпреки гигантския си подем през последните няколко столетия, не е в състояние да даде конкретен отговор на въпроса за произхода на човечеството. Фактите, които археологията ни сервира, ме навеждат на мисълта, че не способността към приспособяване е решаващият фактор за нашия прогрес. Притчите от Стария завет са далеч по-убедителни в тази насока и почти се доближават до евентуалното решение на задачата, колкото и странно да звучи това...

Андрей Филипов

-----------------------

Когато Раа изчезна, това никому не направи впечатление. И никой не се учуди. Всички знаеха – Раа е изчезнал, Раа пак е потънал в неизвестност.

А той действително притежаваше дарбата да се запилява. Просто методите му на работа бяха такива – поемаше нанякъде без ясна перспектива, оставяйки на случая да решава какво впоследствие ще става. Не напразно се славеше като най-безразсъдният аргонавт в редиците на научната експедиция. Имаше лошия навик да си пъха любопитното хоботче там, където друг не би посмял. Ето защо екипажът не придаде особено значение на факта, че колегата отново е пропуснал срока да се завърне обратно. Явно липсата му бе неотменна част от динамичното ежедневие. И не будеше подозрение.