Биография на глада

Мечтата на физиците е да успеят да обяснят вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада – това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.

Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен – той е социално необясним. Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл – ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност – там, където няма нищо, да се появи нещо.