"Пиша тези думи на компютър тип нетбук за 250 долара, най-бързорастящата нова категория лаптопи. Операционната ми система е версия на безплатния "Линукс", макар че това е без значение, тъй като не пускам никакви програми, освен безплатния браузър "Файърфокс". Не ползвам "Уърд" на "Майкрософт", а безплатния "Докс" на "Гугъл", като така имам и предимството да разполагам със записките си навсякъде, където съм, и не ми се налага да се главоболя да правя копия, понеже "Гугъл" има грижата за това. Всичко останало, което ползвам на този компютър, е също безплатно, от електронната поща до постингите ми в "Туитър". Дори безжичният интернет е безплатен благодарение на кафенето, в което седя.

В същото време "Гугъл" е една от най-доходоносните компании в Америка, екосистемата "Линукс" е индустрия за 30 млрд. долара, а кафенето очевидно едва насмогва да прави достатъчно латета за по 3 долара.
В това се крие парадоксът на безплатното - хората правят много пари, като не взимат нищо за стоката си. Не нищо за всичко, но нищо за достатъчно много неща, в резултат на което вече сме създали икономика колкото на средноголяма страна, основаваща се на цена кръгла нула. Как е станало това и накъде води то?
Всичко започна с един недовършен момент от "Дългата опашка"...
Крис Андерсън