Действието в романа „Безкрайностите“ на Джон Банвил (носител на наградата „Букър“ през 2005 г. за „Морето“) се развива в един-единствен ден в голямата, мрачна къща на семейство Годли в Ирландия. Старият Адам Годли, блестящ физик и математик, е в кома, и според личния му лекар вече в самия край на земния си път. В очакване на тъжното събитие цялото семейство се е събрало край смъртното му ложе. Големият му син, пак Адам, е пристигнал със съпругата си, красивата актриса Хелън, тук са жена му, по-малката му дъщеря и нейният ухажор, както и двамата прислужници. Докато навред цари опечаление и тягостна неизвестност, роднините някак неусетно започват да осъзнават, че не са единствените дошли да почетат още неслучилата се смърт.

Пакостливите гръцки богове Хермес и Зевс също са сред гостите и много скоро тяхното невидимо присъствие се превръща в доловимо шпиониране и слухтене, в натрапничество, дори в пряка намеса в живота на простосмъртните, предизвиквайки у тях необясними промени.

С невероятно чувство за хумор, по-често циничен и черен, Банвил ни разказва за отминалите случки и настоящите несгоди в таза трогателна семейна драма, и докато разсъждава над ужасното и неизбежно бреме на човешкия род, изпълва романа си с приумици и пикантни истории.

В „Безкрайностите“ Банвил дава воля на поетическото си въображение. Находчив в инвенциите си, романът за пореден път ни среща с изящното и неповторимо перо на ирландеца, пример за писателско майсторство.

-----------------

Джон Банвил е роден в Ирландия през 1945 година. Смята се за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература.

Първия си роман публикува през 1970 г. Следват нови заглавия и много награди, сред които „Джеймс Тейт Блак Мемориал“ през 1976 г., наградата на „Гардиан“ за художествена проза през 1981 г. за романа му „Кеплер“, а „Думата на обвиняемия“ е номиниран за наградата „Букър“ през 1989 г., докато неговият четиринайсети по ред роман „Морето“ я печели през 2005 година. През 2011 г. е удостоен с приза „Франц Кафка“, а през 2013 г. отличията му са две – на ирландския ПЕН клуб и Австрийската държавна награда за европейска литература. През 2014 г. получава Наградата на принца на Астурия за литература.

-------------------

Това просто е една изумително красива книга. Тя се фокусира върху едно семейство, което се е събрало заради бащата Адам, който е брилянтен математик, но е на смъртно легло. Не случайно това е 15-та новела на Банвил; никой млад писател не би бил толкова мъдър и не би могъл да предаде думите така добре. Всяка страница е злато, което съдържа прозрение, поднесено по красив начин.

Читателско мнение