Бездната на бъдещето

Дървото беше празнично зелено
в онази призрачна градина,
изправило короната си царствена,
без края й да мога да достигна -
безкрайни клони право във небето!
И както погледът ми възхитено литна,
усетих аз да се повдигам
и тялото ми бавно да изчезва
като във приказна магия.
И както в нежността го вричах,
дочух гласът й да ме вика
и станах вяър, облаче, въздишка,
не страдах вече, но и не обичах!