Бежанци от войни и деспотични режими или от мизерно и безперспективно съществуване са чукали на чужди врати още от самото начало на съвременната епоха. За хората зад тези врати те винаги са били – и продължават да бъдат – пришълци. Пришълците обикновено пораждат страх, защото са „чужди“ и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска „морална паника“; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Тези номади – не по собствена воля, а по прищявка на безжалостна съдба – ни припомнят колко уязвимо е собственото ни социално положение и колко несигурно е благополучието ни. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и „миграционната криза“ е нашата обща съдба, предупреждава Зигмунт Бауман, един от най-влиятелните съвременни социолози, който сам е познал ужасите на войната и травмата на изгнаничеството.И няма друг път към мирно и изгодно за всички съжителство освен взаимното опознаване и диалог.

„Днес няма друг автор, който да пише толкова сериозно и толкова радикално за миграцията, колкото Зигмунт Бауман. В момента книгата му е крайно необходима. И дано тя остави трайни следи.“ („Дойчландрадио“)