„‬Бартълби,‭ ‬писарят‭” ‬е не просто един от най-прочутите текстове на Мелвил.‭ ‬Той е подреждан сред най-забележителните разкази в цялата американска литература,‭ ‬сред най-знаменателните в цялата световна,‭ ‬пръв кълн на модернизма,‭ ‬скъп текст и за постмодернизма.

‭Според любопитна история Мелвил бил помолен да напише разказ.‭ ‬Той замислил историята за Агата,‭ ‬която дълги години чакала вест от заминалия си съпруг,‭ ‬докато накрая пощенската кутия се разпаднала.‭ ‬Неполучените писма станали център на историята,‭ ‬която Мелвил така и не дописал,‭ ‬но‭ ‬пък ги‭ „‬пренесъл‭” ‬по тъжно изящния си начин в края на‭ „‬Бартълби‭”…
Историята за човека,‭ ‬който по чуден начин трогва и обърква,‭ ‬е деликатна за четене,‭ ‬лесна за усещане,‭ ‬трудна за забравяне.‭ „‬Бартълби‭” ‬подсказва странни въпроси.‭ ‬Да не би да се окаже,‭ ‬че за да сме човеци,‭ ‬по-важни са някои свръхпарадоксални наши черти‭? ‬Че по-важна е самотата,‭ ‬а не заедността‭? ‬Че по-важно е да предпочетем да НЕ‭?‬...
‭ ‬Обожаван от читателите си,‭ „‬Бартълби‭” ‬неуморно е атакуван от интерпретатори от всякакви полета.‭ ‬Издателят,‭ ‬следвайки идеята си,‭ ‬че книгите могат да се обединяват в минисерии според откликването помежду им,‭ ‬се надява не след дълго да представи на публиката два брилянтни текста на Жил Дельоз и Джорджо Агамбен,‭ ‬които в нещо като‭ ‬метакнижка размишляват по два от многото възможни начини над‭ ‬книжката за Бартълби.

‭***

Били Бъд‭ – ‬историята за съвършения Моряк-хубавец и за духа,‭ ‬който пребивава в него и гледа през небесносините му очи,‭ ‬за неговата простота,‭ ‬невинност/вина и смърт,‭ ‬за виолетовата страст на Клагарт и за благия разум на звездния капитан Виър‭ – ‬именно тази история е призната за втората по значимост творба на Мелвил‭ (‬след‭ ‬Моби Дик‭)‬.‭ ‬Тя е писана дълго,‭ ‬публикувана е посмъртно и веднага встъпва в канона шедьоври не просто на американската,‭ ‬но и на англоезичната литература.‭ ‬Мнозина я смятат за една от най-възхитителните новели,‭ ‬писани някога в западната култура.
‭
Създаването й не е било възнамерявано и всъщност тръгва от‭ ‬написването на една балада‭ – ‬онази,‭ ‬която сега откриваме в края на книгата.‭ ‬Мелвил се заема да съчини обяснителна бележка към стиховете,‭ ‬но това се превръща в зародиша на процес,‭ ‬който ще го отведе до стотици страници‭ – ‬книга,‭ ‬над която той работи през последните години от живота си.‭ ‬Историята на публикуването й е дълга,‭ ‬изследователите спорят по различни места в нея,‭ ‬съществени или несъществени за удоволствието на читателя.‭ ‬По-важното е,‭ ‬че можем да разполагаме с този текст и да се наслаждаваме на онези бистри или мътни морета от бледа ярост и нюанси на меки копнежи,‭ ‬към които ни води той‭…
Десетилетия наред многозначителната и красива новела,‭ ‬впрочем бодливо предизвикателство за всеки превод,‭ ‬неспирно бива четена и човъркана за отваряне с различни‭ „‬тълкувателски ключове‭” ‬от литературни критици,‭ ‬философи,‭ ‬културолози,‭ ‬историци,‭ ‬дори прависти,‭ ‬без да броим филмиранията,‭ ‬театралните постановки,‭ ‬операта на Б.‭ ‬Бритън‭… ‬Един от най-любопитните е прочитът,‭ ‬който предлага Ив Козофски-Седжуик‭ (‬в книгата си‭ ‬Епистемология на прикритостта‭) – ‬да четем магнетичния‭ ‬Били Бъд в режима на темите забранени/позволени желания,‭ ‬като всеки импулс на персонаж в книгата,‭ ‬който би могъл да се нарече желание,‭ ‬да видим и като хомосексуално желание,‭ ‬а така‭ – ‬да отправяме към‭ ‬Били Бъд‭ ‬всички наши парализиращи културни питания относно възможността желанието да поеме във всякакви посоки.