През 1972 година, когато работниците в Потстаун, щата Пенсилвания, копаят основите на нови градски къщи, последното, което очакват да открият, е човешки скелет. Чий е той и как е попаднал на дъното на кладенец, са две от дълго пазените тайни на жителите на Пилешкия хълм, западнал квартал, където еврейски и афроамерикански имигранти живеят в съседство и споделят амбициите и болките си. Именно на Пилешкия хълм Моше отваря театъра си, а съпругата му Шона управлява бакалницата „Небе и земя“. Когато властите пристигат в търсене на едно глухо момче, за да го настанят в лудница, Шона и Нейт Тимблин, чернокожият пазач в театъра на Моше – а също и неофициален лидер на чернокожата общност на Пилешкия хълм, се съюзяват, за да го спасят.

Докато историите на тези герои се преплитат и задълбочават, става ясно до каква степен хората, които живеят в периферията на Америка, се борят за оцеляването си. Когато най-накрая истината за случилото се на Пилешкия хълм излиза наяве, Макбрайд ни показва, че дори в най-мрачните времена именно любовта и общността – небето и земята – ще ни поддържат живи.