Документален разказ за една обречена любов. Любов, пожертвана в името на великата идея за свобода.

Фикрие е единствената жена, която обича Мустафа Кемал всеотдайно и от цялото си сърце, само защото е "Той". Дори да не стои непрекъснато до него по време на националноосвободителната борба, нейната духовна подкрепа винаги е била осезаема. За съжаление тази искрена и безрезервна обич е предварително обречена на огромно разочарование и нещастие.

В изключително увлекателен стил романът „Ататюрк и Фикрие”разказва за запознанството на Мустафа Кемал и Фикрие, за перипетиите, през които преминава любовта им и за трагичния край на тази драматична връзка. Но това не е биографична книга, а по-скоро документална и историческа белетристика. Според разказите на живите роднини на Фикрие, Мустафа Кемал се е оженил за безгранично обичащата го жена съгласно тогавашните канони и в условията, за които се разказва в книгата. Този факт обаче винаги е бил държан в тайна. Причина за това най-вероятно е било желанието на Мустафа Кемал да защити Фикрие, да я предпази от пожара на въоръжената борба. Тя от своя страна, благодарение на изключителната си чувствителност, затворения и силно честолюбив характер, удържа на поетото обещание и също никога не разкрива истината за този брак. От обкръжението на Мустафа Кемал до последно твърдят, че никога не са чували за бракосъчетание между двамата и не споделят мнението на роднините на Фикрие. Авторът на романа също не дава категоричен отговор на въпроса и изгражда сюжета върху тази дилема. Единствената безспорна истина е драмата, довела до смъртта на Фикрие. Това момиче, лудо влюбено в Мустаф Кемал е наранено дълбоко, когато научава за женитбата на своя любим Паша с Латифе и изпада в тежка депресия. Все пак тя намира сили да се върне в чифлика, където живее любимият й мъж, но среща грубо и отблъскващо отношение, което окончателно прекършва и последните й сили и надежди. В момент на умопомрачение Фикрие посяга на живота си. Свидетелите на тайното бракосъчетанието пък си отиват от този свят без да оставят никакви писмени доказателства и така истината за тази връзка завинаги е погребана в потайните дълбини на историята.

"Две бяха жените, които ме обичаха най-много. Едната заради мен самия, а другата заради поста ми."
Мустафа Кемал