Антология на новата полска поезия

"Пъкъл, петък, петнайсет и пет"


А ние тука, горе, пушим цигари,
слънцето се спуска върху мухъла на стената,
нарастват дълговете ни, падат косите.
Сестрите застроиха нова тенджера с борш.

Влакът преминава през сивите полета,
пространството бяга и се завръща,
за два дни е отменена утринната зимна тревога,
макар да не е престанало изветряването на часовете.

Всички чужди езици са еднакво чужди,
както бяха преди петнайсет часа и пет минути,
а ако не потъвам в мрака и безпътицата
не съм сигурен дали това не става чрез Твоята смърт."

Марчин Баран