"Денят на Страшния съд всъщност не беше ден, а нощ...
Снегът заскърца под краката му.
Първият кон беше бял, а този, който седеше върху него, бе смъкнал от себе си всички съмнения. Йоханес беше спечелил битката със самия себе си и бе станал победител.
Вторият кон беше огненочервен, а върху гърба му седеше преследвачът им - здрав и без белези, защото бе преминал през огъня и бе пречистен.
Върху третия кон, черен като нощта, седеше този, когото някога наричаха Бащата на смъртта. Салид никога вече нямаше да убива. Бе прозрял стойността на живота и смъртта и така бе преодолял собствената си смърт.
Четвъртият кон беше сиво-жълт и потропваше с копита в мътната светлина...
Беше време. Бренер с лекота се метна отгоре му. В момента, в който го направи, по цялото му тяло се разля спокойствие и непоколебимата вяра в това, което предстоеше да се направи и в начина, по който трябваше да стане.
Срокът беше изтекъл. Жителите на този свят бяха получили своя шанс и сега с останалите трима трябваше да решат дали добре са го използвали или не.
Ярка светкавица разцепи небето и падна някъде навътре в гората. Воят на вятъра изведнъж прозвуча като въздишка, сякаш самото Сътворение навеждаше глава, предусещайки идващото. Светът няма да загине, но ще бъде друг. Съвършено различен..."