Амантес Аментес

Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове, като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровено откачени психари, мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант.

Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един "винтидж" начин, така оплетени и вълнуващи, че Мирабел успя да премине през Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария, Виена и къде ли не, за да разплете престъпления, наказания, липса на гордост и предразсъдъци, всички оплетени конци... по нейния си начин - не много скопосано, но почти резултатно.