След стихосбирки и сборници с разкази дойде време и за дебютен роман. Той е и автобиографичен мемоар, и почти научно изследване на алкохолизма, но и сюрреалистично пътуване през нашата объркана епоха. В него има погнуса и очарование, лудост и болка, смърт и възкръсване, любов и омраза. И други важни неща, за които сме склонни да замълчим. Или да ги преглътнем. Понякога и с много алкохол.

"Деяна Драгоева е проникновен и умен журналист, писателка с нож и лупа, изследовател. Не аз я избрах да пишем заедно, а една друга жена - сляпата съдба. Без нея този роман нямаше на е същият. Тя е новата ми сестра, която чаках 38 години."
Калин Терзийски

"Роман без кокетничене и пози. Честен и тъжен не до болка, а до аутопсия. Заради черния му хумор може да умреш от смях. Романът е за възхода и падението на детството, любовта, брака и приятелството в социалния и политически ад наоколо. За лудостта да си психиатър. За болката да си санитар. За изпитанието да си писател в епоха, която се нуждае от молове. Това е роман за фалшивото спасение в алкохола и за дългото завръщане към живот без фалшификати. Роман, който е обречен да се превърне в събитие."
Стефан Иванов