Помня някои от уроците на Артър Ленгли в предишните му книги, защото за мен книгите му са Уроци.

„Получаваш каквото си дал и само толкова“, ни казва Ленгли в „Коридорът на огледалото“. Историята на Пътувача между изгрева и залеза, на Ула и на Дракона, на Пеперудения Олаф, на Шивача, на Часовниковите хора, на крал Ая и синовете му Енке и Енлил се случват точно на този принцип. И дори страшната и всемогъща Огнеока Тара в края на краищата му се подчинява.

И новата книга „Алилуя за Втората Земя“ на Артър Ленгли е населена с толкова велики и важни принципи, че четенето на един дъх сякаш не стига, за да ги обозре читателят. В това е и откривателството, и искреността, и предизвикателството, и дълбокият смисъл на тази книга.

Тя е философски отговор какво е нашият свят - Земята. „Всеки знае, че Земята е направена, за да бъде наказателен батальон за душите“, пише Ленгли. „И котел. Отпратените тук, поради някакви съображения вечно вряха в казана на преражданията, поживяваха, умираха, рециклираха се и се появяваха в нови тела. Всеки следващ път се очакваше да бродират с цветни конци върху канавата на преминалото картините и на новия опит - извисяване, както му викаха някои на Земята. В тази именно връзка замисълът за Земята като Ад и наказателно място предоставяше милиони възможности за бой, кълцане на глави, предателства и хрумвания на всяка оплескана в кал до ушите душа. Но тъкмо като Ад и наказателен батальон, Земята всъщност бе просторното място, в което свободата си пърхаше като пеперуда.“