Видният български революционер и военен деец, генерал-лейтенанта от пехотата Александър Николов Протогеров, е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София и на 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Като офицер от кариерата служи последователно във 2-ри и 9-и пехотни полкове и като началник на 32 полково военно окръжие. Участва активно в македоно-одринското легално и революционно движение. Първоначално е член на Върховния македоно-одрински комитет и като такъв е председател на Българското офицерско революционно братство. Протогеров е от видните офицери-войводи по време на Горноджумайското (1902) и Илинденско-Преображенското въстание (1903), като действа в Малешевско, Петричко и Поройско.

Протогеров участва във всички войни за национално освобождение и обединение (1912-1918). Той е един от създателите и командирите на Македоно-одринското опълчение и 11 Македонска пехотна дивизия. През Балканските войни (1912-1913) е командир на 3 македоно-одринска бригада в опълчението, а през Първата световна война (1915-1918) е командир на бригада в 11 Македонска пехотна дивизия и командир на Моравската военноинспекционна област. Освен като забележителен военен деец Ал. Протогеров се оказва и умел администратор след назначението му за началник на Дирекция Стопански грижи и обществена придвидливост (СГОП).

От писмата му до двореца е видно, че като велик майстор на Великата масонска ложа на България Александър Протогеров предлага идеи на престолонаследника и царя за излизането на България от Първата световна война.