След своя поетичен прощъпалник като тийнейджърка и по-късния си дебютен сборник с разкази „Да разсмееш куче” (2006 г.) сплитчанката Оля Савичевич (1974) успя да се превърне в едно от знаковите имена в хърватската литература, да придобие завидна международна известност (публикувана е в тринайсет държави, като преводи на отделни нейни творби са включени в представителни сборници и антологии на над тридесет езика) и да спечели редица литературни награди. Естествено, заслугата е на нейните книги – седем стихосбирки, три романа, сборник с разкази, няколко пиеси и илюстровани книжки за деца, на филмовите сценарии, ежеседмичните колонки в хърватската преса, и най-вече на умението й да звучи различно и автентично във всичко, което пише. Доказателство за това е и второто, допълнено издание на сборника „Да разсмееш куче и седем нови разказа” (2022). В него българският читател ще разпознае наситения, пластичен и богат език от романа „Адио, каубой” с присъщата му поетична образност в съчетание със сплитския градски жаргон – неподражаем авторски почерк, който се запечатва трайно в съзнанието на читателите. Със своята виталност сборникът пленява не само тях, но и творци от различни изкуства: по три от разказите, /„Би могло да се каже, че това е разказ” „Педали” и ”Вилма Герек, измъчвана от страст”/ са създадени филми – два късометражни и един игрален, а разказът „Педали” вдъхнови художника Даниел Жежел за неговия комикс „Лято”.

„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина – към свежестта на първите ѝ прозаични опити се добавят по-зрели творби, които разширяват диапазона на характерните за нея теми и доказват безспорните ѝ качества на умел разказвач.

Книгата е амалгама от забавни, причудливи истории за различните форми на бягство, и е наситена с характерните за Средиземноморието хумор и меланхолия, независимо дали става дума за модерни чудеса, любовни терзания, убийствени страсти или горчив опит. Всяка от историите ни разкрива частица от одисеята на порастването. Героите често са фантазьори с иронично, лежерно отношение към живота, което не ги лишава от човешки драматизъм, дори напротив – те сякаш искат да ни внушат, че животът е нещо твърде сериозно, за да го обременяваме с допълнителна сериозност. Тогава той просто би изгубил своята виталност и красота.