Бащите не си отиват

"Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост…” В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети – обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други – “няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна”. Едни бащи са герои на публиката, други са “от онези герои, за които малцина си спомнят и за които няма да бъде написана книга."

„Двайсет и четири изключително интересни, светло или тъмно тъжни и красиви монолога за отсъстващи бащи с огромните им прилежащи околности.“

Нева Мичева